Въпросите днес: Какви са плюсовете на непълното осиновяване

Г-жа Тамара дойде за консултация в кантората днес по следния въпрос: тя беше около петдесет годишна и нямаше деца. Г-жа Тамара имаше брат и сестра. Брат й имаше дъщеря, към която г-жа Т. беше много привързана и възприемаше като свое дете. Момичето беше в гимназията, в десети клас.

Желанието на г-жа Тамара беше след като тя си отиде, всичкото й имущество да остане за племенницата й. Искаше докато е жива да може да се разпорежда и свободно да управлява имуществото си, но след нея всичко да остане на дъщерята на брат й.  Знаеше, че може да завещае имуществото си на момичето, но се опасяваше сестра й, с която не бяха в най-добри отношения и която би се явила нейна  наследница, ако Тамара почине първа, да не започне дела срещу момичето като оспорва завещанието. Тя се опасяваше от подобно развитие на нещата и не искаше да причинява подобни проблеми на племенницата си.

Питаше има ли  някакъв друг начин, чрез който да направи така, че хем докато е жива свободно да разполага с имуществото си, хем племенницата й да я наследи, без риск да се стигне до съдебни спорове.

Такъв вариант съществува за г-жа Тамара и той е да  осинови своята племенница при условията на непълно осиновяване.

Ако г-жа Т. осинови своята племенница, то между тях двете ще възникнат отношения като между рождени майка и дъщеря. При условията на непълно осиновяване правоотношенията между момичето и рождените й родители ще се запазят. Момичето ще наследи своите биологични родители, но заедно с това ще наследи и своята осиновителка, така както рождените деца наследяват своите родители.

Г-жа Тамара има възможността все още да осинови племенницата си, защото последната не е навършила пълнолетие.  Осиновяването се извършва по съдебен ред, като молбата за осиновяване трябва да е подадена преди осиновяваният да е навършил пълнолетие. Ако в хода на процеса осиновяваният навърши пълнолетие, този факт е без значение, с оглед допускане на осиновяването.

За да може г-жа Тамара да осинови своята племенница, е необходимо съгласието на родителите на осиновяваната, както и на самата осиновявана, защото тя в случая е навършила четиринадесет години.

Ако г-жа Тамара осинови своята племенница при условията на непълно осиновяване последната ще я наследи. В този случай братът и сестрата на г-жа Тамара няма да се явяват нейни наследници. По този начин г-жа Тамара ще постигне целения от нея резултат: ще може да разполага с цялото си имущество докато е жива, както намери за добре, а каквото притежава към момента на смъртта си, ще бъде наследено единствено от нейната племенница.

При условията на непълно осиновяване могат да бъдат осиновявани не само деца на роднини, но и всякакви други деца на близки. Това може да се наложи не само с оглед наследяване на осиновителя, но и в други житейски ситуации. Ето например една от тях:

Неотдавна получих запитване по имейл  в следния смисъл: Пишеше самотна  майка, която се притесняваше за здравословното си състояние. Тя имаше малолетно дете и искаше, ако нещо се случи с нея, грижите за детето да бъдат поверени на нейна близка приятелка, на която имаше пълно доверие. Изтръпваше при мисълта, че детето й може да бъде отведено в приемно семейство или още по-лошо, в институция. Приятелката й би направила всичко, за да е спокойна майката.

Ето какво може да се направи в този случай:

При така създалата се житейска ситуация детето може да бъде осиновено при условията на непълно осиновяване  от приятелката на майката. При непълното осиновяване родителските права и задължения по отношение на детето преминават върху осиновителя. Ако нещо се случи с майката, нейната приятелка, която е осиновила детето, ще може да се грижи за него и детето ще живее при нея. Ще се избегнат всякакви рискове детето да бъде  подмятано по институции и да преживява допълнителна травма. Разбира се, дано никога не се налага приятелката на питащата да влезе в ролята на майка на детето, но за успокоение на самата питаща има какво да направи, така че да осигури детето по-най-добрия възможен начин.

Непълно осиновяване  е подходящо и в много други случаи: например в случаите, при които бабата и дядото осиновяват свое внуче.

Такова осиновяване е подходящо и когато едно дете бива осиновено от съпруг на свой родител. В този случай детето наследява не само осиновителя си но и рождения си родител.

В последните два случая е възможно както непълно, така и пълно осиновяване. Кой от двата варианта да бъде избран, зависи от желанието на страните. Ако страните искат да бъде допуснато осиновяването, но не могат да се разберат относно типа на същото – пълно или непълно, то се приема, че липсва съгласие за осиновяване и осиновяването не следва да бъде допускано  от съда.