Какви типове осиновявания са били възможни през годините

Към момента са възможни два типа осиновявания: пълно и непълно.

Съгласно закона, при пълното осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини – от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват.

При непълното осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя – от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват.

През годините невинаги е било възможно допускането на пълно и непълно осиновяване. Към момента този факт има значение най-вече във връзка с наследяването и най-вече с права на собственост по отношение на недвижими имоти.

До изменението на Закона за лицата и семейството през 1961 год. е било познато само непълното осиновяване.

От 1961 год. е установено правилото, че съществуващата връзка на осиновеното лице с неговите родители по произход се прекратява по силата на закона. Налице е законодателна промяна, която предвижда не само, че занапред  е възможно само пълно осиновяване, но и преурежда с обратна сила съществуващите към този момент осиновявания. Всички заварени осиновявания се трансформират в пълни осиновявания. Под ‚заварени осиновявания‘ се разбират такива, които не са прекратени към момента на влизане в сила  на законовата промяна. Такива са осиновяванията, по които страните –осиновен и осиновител са живи. В случаи, че осиновителите са двама – това са случаите, при които осиновяването е извършено от двама съпрузи и които са най-честите в практиката, осиновяването се счита прекратено, ако един от тях е починал. Не е необходимо и двамата осиновители да са починали, за да се счита осиновяването за прекратено.

От 1968 год. влиза в сила сега действащият режим, който допуска и двата вида осиновявания- и пълно, и непълно.

Само в определени от закона случаи пълното осиновяване е задължително, а във всички останали случаи може да се избира между пълно и непълно осиновяване.

Осиновяването е пълно:

Когато осиновяваният е дете на неизвестни родители;

Когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване;

Когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето, без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето.

Когато на детето е предоставена социална услуга – резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.

 

Във всички останали случаи осиновяването може да бъде пълно или непълно.

 

Осиновяването може да бъде пълно или непълно и при най-честите осиновявания, които се извършват по отношение на близко дете, а именно:

Когато съпруг осиновява дете на свой съпруг;

Когато баба и дядо осиновяват свое внуче, родено, извън брак или при починал родител;

При осиновяване от леля и чичо;

При осиновяване от настойник или попечител;

При осиновяване от семейство на роднини или близки, при които детето е настанено по съдебен ред, съгласно Закона за закрила на детето.

И една странична забележка: В случаите на осиновяване  от настойник или попечител и от семейство на роднини или близки, при които детето е настанено по съдебен ред се извършва социално проучване на кандидат-осиновителите. И в тези два случая децата трябва да са вписани  в регистрите за пълно осиновяване.

 

За консултации, пишете ни онлайн тук или се свържете с нас на телефон: 0877-077-692

Запиши час за консултация