Осиновяване от баба и дядо

Бабата и дядото да едно дете могат да бъдат негови осиновители.

Какви са предпоставките, за да стане това възможно:

На първо място, необходимо е детето да е родено извън брак или родителите му, или единият от тях да е починал.

Второ, ако и бабата и дядото искат едновременно да осиновят детето, те трябва да са сключили граждански брак. В противен случай, осиновител може да бъде само единият от тях.

Детето трябва да не е навършило пълнолетие.

В случаите, при които детето е родено извън брак, е необходимо съгласието на биологичните му родители. Ако бащата не е известен, неговото съгласие, разбира се, не е необходимо. Възможно е биологичният баща да е известен, но да не е припознал детето и съответно да не фигурира като баща в акта за раждане на детето. В този случай неговото съгласие не се изисква, защото за закона той не е баща на детето.

Възможно е бабата и дядото по майчина лични и бабата и дядото по бащина линия да искат да осиновят детето. В този случай съдът изслушва всички кандидат-осиновители и избира тези, баба и дядо,  които прецени, че са по-подходящи за осиновители на детето като се ръководи от  интересите на детето.   

Каква е процедурата по осиновяване от баба и дядо.

Осиновяването се извършва по молба на кандидат-осиновителите, подадена до окръжния съд по тяхна адресна регистрация. За град София, това е Софийски градски съд. Молбата може да се подаде до съда чрез съответната териториална дирекция „ Социално подпомагане“ или директно до съда.

Към молбата за осиновяване се подава набор от документи. Такива документи са: удостоверение, че кандидат-осиновителите не са лишавани от родителски права; удостоверение за съдимост; удостоверение за липса на висящи съдебни и досъдебни производства; удостоверение за психическо и физическо здраве; документ, удостоверяващ материалното и икономическото състояние  на кандидат-осиновителите; препоръки, от близки за готовността на осиновителите да осиновят детето; нотариално заверена, в присъствието на социален работник, декларация за съгласие на кандидат-осиновителя да осинови детето; нотариално заверена декларация за  готовността на осиновителя да съдейства на социалните служби  при наблюдението на отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси, включително и за предоставяне на информация за развитието на детето на всеки шест месеца през първите две години; нотариално заверена декларация, че детето няма да бъде подлагано на експериментално лечение и че осиновяването не се извършва с оглед имуществена облага.

Съгласие

За да бъде осиновено детето, е необходимо съгласието на осиновителите, на неговите биологични родители, на детето, ако е навършило четиринадесет години, на съпрузите  на осиновяващия и осиновявания.  Това съгласие може да бъде дадено направо пред съда или чрез нотариално заверена декларация. На практика съдилищата изискват такава декларация заедно с документите, които се прилагат към молбата за осиновяване.

Какво се случва ако биологичните родители не дадат съгласието си за осиновяване

Без съгласието на биологичните родители, осиновяването не може да се извърши.

Има обаче случаи, при  които родителите не полагат грижи за детето си, не се интересуват по никакъв начин от него и не дават средства за издръжката му. Такъв е случая на г-жа С. А., която като баба  на внука си Н. , роден  от дъщеря й М., извън брак, иска да осинови детето. Майката живее в Германия, където се е установила преди повече от година. Майката изчезва от дома на родителите си, в който живее заедно с малолетния Н. Един ден се обажда по телефона на майка си и й казва, че е в Германия, но не дава адрес, на който пребивава. Майката  е оставила грижите по отглеждането на детето изцяло на своите родители. Не посещава детето, не се грижи за него, не изпраща пари за издръжката му. Бабата и дядото решават да осиновят внука си, за да могат да упражняват родителските права по отношение на него. 

Бабата моли майката да изпрати нотариално заверена декларация, че е съгласна детето да бъде осиновено от бабата и дядото. Майката не отказва, но и не изпраща необходимата декларация. Оправдава се, че няма време да я завери в консулската служба.

Бабата и дядото се оказват с „вързани ръце“. При това положение, за да преодолеят липсата на съгласието от страна на родителя за извършване на осиновяването, те трябва да водят дело за лишаване на родителя от родителски права.

В случая са налице законовите предпоставки за това, които са: родителят да не полага грижи за детето и да не дава издръжка за него. Производството по лишаване от родителски права обаче протича в отделно производство пред съответния районен съд. Делото за осиновяване трябва да бъде спряно до лишаването на майката от родителски права.

Неизвестен адрес на родителя

Друг случай, при който възникват проблеми с даването на съгласие от биологичния родител за извършването на осиновяването  е този, при който адресът на родителя не е известен, поради което родителят не може да бъде лично призован  да участва в съдебното производство по осиновяване на детето. В този случай на родителя се назначава служебен адвокат, който да го представлява по делото. Съгласието за осиновяване може да бъде дадено от служебния адвокат. Служебният адвокат  може, но не е длъжен да даде такова съгласие.

Социалните служби

Основната роля на социалните работници в процедурата по осиновяване на дете от неговите баба и дядо е да извършват социално проучване на кандидат-осиновителите и да дадат заключение относно годността им да осиновят детето. За целта социалните работници провеждат срещи с кандидат-осиновителите и посещават дома им, за да придобият преки впечатления от битовите  и материалните условия, при които ще живее детето.  Социалните работници изготвят социален доклад, в който дават заключение за годността на кандидатите да осиновят детето.

Съдебни заседания

Делото се насрочва за разглеждане в открито заседание. За заседанието се призовават всички участници – кандидат-осиновители, биологични родители, детето, ако е навършило десет години. В производството участва и прокурор.

След като се запознае с писмените доказателства по делото и изслуша участниците в производството, съдът постановява своето решение, с което допуска или не допуска осиновяването. Решението подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, което решение е окончателно.