Прекратяване на осиновяването поради разстройство на взаимоотношенията

Законът предвижда възможност за прекратяване на осиновителната връзка поради разстройство на отношенията  между осиновител и осиновен. За да се стигне до прекратяване на осиновяването на това основание, което става само по съдебен ред, е необходимо разстройството на отношенията да е трайно и необратимо. Дали такова разстройство е налице е предмет на установяване във всеки конкретен случай.

Връзката между осиновен и осиновител е такава като между рождено дете и родител. Както при осиновен и осиновител, така и между рождено дете и родител може да настъпят конфликти и неразбирателство. Това особено често се случва когато детето е в подрастваща възраст. Именно тогава започват проблемите в училище, събирането в неподходяща компания, проявите на неуважение към родителя и различните форми на протест от страна на детето. Не са редки случаите, при които осиновителите в подобни ситуации решават, че не могат да се справят с така възникналите проблеми. Отдават поведението на детето на неговите гени и решават, че вече не искат детето.

Тъй като законът предоставя възможност при дълбоко разстройство на взаимоотношенията между осиновен и осиновител да бъде прекратено осиновяването, осиновителите понякога решават да  прекратят осиновяването на това основание.

Дали обаче лошото поведение на едно осиновено дете  е основание за прекратяване на осиновяването

Между осиновени и рождени деца законът не прави разлика. Така както могат да възникнат конфликти между родител и рождено дете, по същия начин могат да се обтегнат отношенията между осиновител и осиновено дете.

Така както родителите по рождение имат грижата за възпитанието и отглеждането на детето си, по същия начин осиновителите носят отговорност за своите осиновени деца. Ако осиновителите не могат да се справят с възпитанието на детето, то отговорността на това е тяхна, поради което нямат основание да искат прекратяване на осиновителната връзка.

Когато осиновеният не е навършил пълнолетие и причината за разстройването на отношенията е неодобрението на поведението му от осиновителите, осиновителната връзка не следва да бъде прекратена. Това е така, понеже осиновителят  дължи предприемането на подходящите мерки за възпитанието на детето и изграждането му като самостоятелна личност, независимо от това дали състоянието на детето се дължи на прекалена строгост, разглезване или други неудачни методи, прилагани при възпитанието му от страна на осиновителя. Във всички случаи родителите са длъжни да предприемат надлежни мерки и, ако се налага, да ползват помощ от близки и роднини или специалисти като педагог, психолог и социален работник по закрила на децата.

При разстройство на отношенията между осиновен и осиновител, когато осиновеният е непълнолетен, се приема, че отговорността за лошото поведение на осиновения е на осиновителя, тъй като не го е възпитал добре.

С подобен казус преди няколко дни към мене се обърна госпожа М., която беше осиновила дете, което сега беше на шестнадесет години и което беше тръгнало по  „лош път“. Госпожа М. не издържаше  на късните прибирания на дъщеря си, на това че пуши, включително и марихуана, на многото  отсъствията на детето от училища и на арогантния начин, по който дъщеря й се държеше с нея.

Разбирах, че наистина г-жа М. е поставена в трудно положение, в каквото между впрочем са поставени и много биологични родители. Предвид поведението на осиновената си дъщеря, тя искаше да прекрати осиновяването.

Колкото й да съчувствах на г-жа М. за трудностите, пред които е изправена, бях длъжна да й обясня, че пътят за разрешаването на проблема не е в прекратяване на осиновяването. Тя, като родител носи отговорност за възпитанието на своята осиновена дъщеря и ако дъщеря й преживява труден период, свързан с нейната подрастваща възраст, осиновителката й ще трябва да й помогне да преодолее този период. Ако г-жа М. се чувства безсилна и безпомощна при така създалата се ситуация, може да потърси помощ от психолог и от близки, за разрешаването на проблема.  Искането й да прекрати осиновителната връзка обаче е неоснователно, защото отговорността за възпитанието на дъщеря й е нейна и ако неудачно е възпитавала дъщеря си, не може  на това основание да прекрати осиновяването.

Надявам се, ако не веднага, то след някоя и друга година, когато дъщеря й излезе от пубертета, отношенията между тях да се подобрят.

Има ли основание за прекратяване на осиновяването, ако осиновеният  е пълнолетен и поведението му по отношение на осиновителите е неприемливо

Госпожа М. обаче не беше оптимистично настроена за бъдещето. Тя се интересуваше какво би станало, ако отношенията с дъщеря й продължат и занапред да бъдат таккива. Беше чела по форумите в Интернет  за случаи, при които осиновеният тормози осиновителя много след като осиновеният е навършил пълнолетие.  Става въпрос за случаи, при които осиновените изнудват осиновителите си за пари, заплашват ги, дори им нанасят побои. Госпожа М. се страхуваше същото да не се случи и с нея.

Истината е, че никой не знае какво ще му поднесе бъдещето, но ако страховете на госпожа М. се оправдаят, то тя има възможност да защити интересите си.

Когато осиновеният е пълнолетен, неговото лошо поведение спрямо осиновителя, което води до разстройство на взаимоотношенията помежду им, не може да се толерира. Дори осиновеният да е бил неудачно възпитаван, с годините той вече е формиран като самостоятелна личност и сам носи отговорност за действията и постъпките си. Осиновеният вече е изграден като характер и сам преценява кое е морално и кое не.

Ако след навършване на пълнолетие и години след това осиновеният се държи неадекватно по отношение на своя родител, като например проявява неуважение, агресивен и груб е, или пък напълно се е дезинтересирал от своя осиновител и без уважителна причина не поддържа отношения с него, осиновителят може да се иска прекратяване на осиновителната връзка.  Необходимо е  разстройството на отношенията помежду им да е  трайно и непреодолимо.

При положение, че осиновеният отдавна е навършил пълнолетие, осиновителят не може да бъде държан отговорен за неудачите във възпитанието на осиновения и може да се иска прекратяване на осиновителната връзка.