Поставяне под запрещение [през 2021г.]

Когато едно лице не разбира действията си и не може да ръководи постъпките си, то може да бъде поставено под запрещение. Най-често поставяне под запрещение се налага когато съществува опасност това лице, като собственик на недвижим имот да се разпореди с него.

Налага се и в случаите, при които лицето се нуждае от специализирана психиатрична помощ, но не желае доброволно да се лекува. Налага се и във всички случаи, при които лицето поради психическа болест или други умствени проблеми не може да се грижи за своите работи.

Кога се налага едно лице да бъде поставено под запрещение

Когато едно лице се намира в състояние, което не му позволява да осъзнава действията си и да  ръководи постъпките си, но не е поставено под запрещение, то може валидно да се разпорежда с имуществото си. Може да сключва  договори каквито намери за добре и при каквито условия реши.

Счита се, че сделката е напълно валидна, освен ако впоследствие не бъде установено, че към датата на сключването й лицето е било невменяемо, което се доказва само по съдебен ред, при това трудно.

Когато близките на едно лице, си дават сметка за неговото състояние и се опасяват то да не се разпореди с  имуществото си по начин, който уврежда интересите му, те имат правен интерес да искат поставянето му под запрещение.

Ако лицето бъде оставено под запрещение, то вече не може самостоятелно да се разпорежда с имотите си.

В случай, че бъде поставено под пълно запрещение, разпореждането с имотите става само с разрешение на районния съд при подадено искане за издаване на такова разрешение от името на неговия настойник. Бъде ли поставено под ограничено запрещение едно лице, то за да се извърши сделката, е необходимо съгласието на неговия попечител.

Поставяне под запрещение на психично болен

Друга житейска ситуация, която налага едно лице да бъде поставено под запрещение е тази, при която лицето се нуждае от психиатрична помощ, но не желае да се лекува доброволно. Докато едно лице не е поставено под запрещение, само то има право да даде съгласието си за лечение и ако откаже да направи това, не може да бъде принудено да се лекува.

Изключение от това правило са случаите, при които лицето, с поведението си представлява опасност  за своето здраве или живот, или имущество или това на околните. В този случай обаче става въпрос за спешни ситуации, които  изискват незабавно медицинска намеса.

Впоследствие по съдебен ред се определя срока за принудително лечение и вида – стационарен или амбулаторен, но това лечение не е решение на  самия здравословен проблем.

Когато се изисква лечение, но не в ситуация, която поставя в непосредствена опасност здравето и/или живота на болния или на околните, се изисква съгласие на лицето за лечение. Това съгласие може да бъде дадено от неговия настойник, когато лицето е поставено под запрещение.

Случаи, които изискват поставяне под запрещение  са и тези, при които лицето по рождение има някакви психически, умствени или душевни увреждания и с навършване на пълнолетие е необходимо да му се назначи попечител или настойник, който да се грижи за неговите интереси.

Поставяне под запрещение на възрастен човек

В някои случаи възрастни хора, които не са в състояние да ръководят действията и постъпките си, също се налага бъдат поставени под запрещение. Това е възможно, но в практиката се наблюдава по-рядко.

Процедура по поставяне под запрещение

Поставянето под запрещение може да стане само по съдебен ред. Искането за това може да бъде направено от близки, роднини, прокурора и всяко лице, което има правен интерес  лицето да бъде поставено под запрещение.

Молбата се подава до окръжния съд по адресна регистрация на лицето, чието запрещение се иска.

Исковата молба се връчва чрез съда на лицето, чието запрещение се иска. Това лице има право в едномесечен срок да подаде отговор на исковата молба. След изтичането на срока, делото се насрочва за разглеждане в открито заседание.

Лицето, чието запрещение се иска се разпитва лично от съда. Това е така, защото съдът трябва да придобие лични впечатление от състоянието на лицето.

По делото се назначава съдебно-психиатрична експертиза на разноски на ищеца. Това се налага, тъй като са необходими специални знания относно психическото състояние на лицето, с които съдът  не разполага, както и до каква степен лицето е способно да ръководи действията си и съответно дали се налага поставянето на лицето под пълно или под ограничено запрещение.

Разпитват се и свидетели, които да установят какви именно са проявите на лицето, чието запрещение се иска.

Съдът се произнася с оглед събраните по делото доказателства, като може да отхвърли иска, ако счете, че няма основание за поставяне на лицето под запрещение или да уважи иска. Съдът, ако уважи иска не е обвързан с направеното в исковата молба искане за поставяне на лицето под пълно или ограничено запрещение.

Съдът сам определя вида запрещение – пълно или ограничено под, което да постави лицето, с оглед установените факти по делото.

В хода на производството, най-рано след като съдът разпита лично лицето, чието запрещение се иска, може по искане на ищеца, да назначи временен попечител на лицето. Той се грижи за интересите на лицето, като  лицето, чието запрещение се иска може да действа само със съгласието на попечителя.

Правни последици от поставянето а едно лице под запрещение

Когато едно лице бъде поставено, въз основа на влязло в сила решение, под пълно запрещение,  то действа чрез своя настойник. Настойник и настойнически съвет се назначават от кмета на общината по адресна регистрация на лицето. Съдът служебно изпраща  решението си до общината. Кметът на общината или оправомощено от него лице назначават настойник на поставения под пълно запрещение.

За настойник обикновено се назначава някой близък или роднина, който е изявил желание за заемането на тази длъжност. Необходимо е кандидат-настойника да подаде молба до кмета на общината  да бъде назначен за настойник. Длъжността е почитна, което означава, че на настойника не се дължи възнаграждение.

Настойникът не получава възнаграждение за  позицията, която заема, нито има основание да иска от съда да разреши имот, собственост на лицето, поставено под запрещение да му бъде прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане.

Ако не се намери лице измежду роднините и близките на лицето, което да заяви желание да бъде определено за настойник на лицето, тогава кмета на общината му назначава  по служебен ред длъжностно лице от общината, което да изпълнява тази функция.

Настойник може да бъде освободен от тази негова длъжност по негова молба, отправена до кмета на общината. Назначава се и настойнически съвет, пред който настойникът се отчита и който следи за интересите на поставения под запрещение.

В случаите, в които едно лице е поставено под ограничено запрещение, му се назначава попечител. Лицето, поставено под ограничено запрещение може да извършва правни действия само със съгласието на своя настойник.

Запрещението може да бъде отменено. Това става отново по съдебен ред, като съдът следва да се увери, че е отпаднала нуждата от запрещението.