Как едно дете може да пътува в чужбина, без съгласието на един от родителите си

Предпоставки за пътуване в чужбина

За да може едно дете да пътува в чужбина, когато не е  придружавано едновременно  и от двамата си родители, трябва да има нотариално завереното писмено съгласие от името на родителя, който не пътува с детето. Често когато родителите не са в добри отношения родителят, който няма да придружава детето в чужбина не дава съгласието си за това. Съображенията  за това могат да бъдат от най-различно естество като например  от опасение, че детето ще бъде изведено от страната и няма да бъде върнато, до инатливо несъгласие, с което да се възпрепятстват плановете на другия родител.

Напоследък българите пътуваме в чужбина много често, за да прекараме там почивката си. Често желани дестинации са страни от Европейския съюз, желано място за почивка е  също Турция, а и пътуванията могат да се налагат поради най-различни съображение.  Следва да се прави разлика между това да се иска детето да пътува за кратък период от време извън страната, най-често с цел туризъм и това детето да се установи да живее извън България, в страна, в която другият родител възнамерява да заживее за продължително време или окончателно, защото в този случай става въпрос за промяна на местоживеенето на детето и предпоставките, за да бъде това допусната, без съгласието на другия родител са по-различни.

Как може едно дете да пътува в чужбина, ако един от родителите му не дава съгласието си за това

В случаите, в които единият родител иска да пътува с детето в чужбина, а другият не дава нотариално завереното си съгласие за това, за да може детето да излезе извън територията на страната, е необходимо съдът да разреши това. Компетентен да се произнесе по този въпрос е съдът по местоживеенето на детето и това е съдът по адресна регистрация на детето, която съвпада с адресната регистрация на родителя, при когото детето живее и който упражнява родителските права.

За целта родителят, който желае да пътува са детето в чужбина  следва да предяви искова молба срещу другия родител. В исковата молба задължително се посочват страните, до които се прави искането детето да пътува, както и за какъв период от време годишно. Тази конкретизация се налага, както с оглед интересите на детето, така и с оглед интересите на другия родител.

Посочването на конкретните страни се налага, за да може съдът да прецени дали е в интерес на детето да пътува в тези страни. От значение е каква е политическата обстановка в тези страни и дали няма опасност от размирици, които биха могли да поставят в опасност здравето и живота на детето. Така например, ако става въпрос за страни, в които има войни е логично съдът да не разреши детето да пътува до тях, защото потенциално би било поставено в опасност.

Периодът от време, за който се иска разрешение за пътуване също е от съществено значение. Ако става въпрос за по-продължителен период от време, би могло да се накърни правото на другия родител и на самото дете да осъществяват личи контакти помежду си, което също не е в интерес на детето, тъй като се счита, че то има нужда да контактува и с двамата си родители.

Ето защо  задължително изискване е да се посочи кръгът от държави и периода от време, през които се иска съдът да разреши детето да пътува, без съгласието на другия родител.

Какво друго трябва да се иска от съда

Наред с искането за разрешаване детето да пътува извън страната, изрично трябва да се направи искане съдът да разреши родителят, който ще пътува с детето да може сам, без участието на другия родител да извади документи за пътуване на детето в чужбина. Става въпрос за паспорт и за други документи за пътуване, ако за съответната страна се изискват такива. Без съдът да бъде сезиран с подобно искане, той не може служебно да се разпореди за издаването на необходимите документи за задгранично пътуване, защото би се произнесъл свръх петитум, а такова произнасяне е недопустимо.

Как протича  съдебното производство

След депозиране на исковата молба, съдът се произнася по нейната редовност. Ако намери, че са допуснати някакви нередовности в исковата молба, разпорежда на ищеца да отстрани същите. След отстраняването им, съответно ако няма нередовности, разпорежда исковата молба да бъде връчена на другия родител –  ответник по делото. Ответникът разполага с едномесечен срок за отговор след получаване на исковата молба, която му се връчва чрез призовкар на съда. След изтичането на срока за отговор, без значение дали такъв е постъпил по делото или не, съдът призова родителите да се явят лично по делото, за да вземе предвид тяхното становище относно искането за пътуването на детето в чужбина.

Делото се насрочва за разглеждане в открито заседание, за което страните поучават съобщение от съда. За да са редовно призовани страните и за да може да  се проведе съдебното заседание, съобщението за насрочване трябва да е получено от страната най-малко седем дни преди датата на заседанието. Възможно е съобщението да е връчено и по-късно и тогава делото ще се гледа, само ако страната, която е получила по-късно съобщението, се съгласи делото да се разгледа, въпреки нередовната процедура по призоваването.

След изслушване на страните в производството, а когато детето е навършило десет години и след като вземе неговото мнение, съдът, ако счете че не се налага събирането на повече доказателства по случая, обявява делото за решаване и заявява, че ще се произнесе с решение. Срокът за постановяване на решението е едномесечен, но този срок е по-скоро ориентировъчен, отколкото задължителен. Решението се връчва на страните и подлежи на обжалване пред въззивния съд в четиринадесет дневен срок от получаване на решението.

Когато съдът счете, че пътуването е в интерес на детето, постановява решение, с което разрешава детето да пътува до определени страни за определен период през годината, както и родителят, който желае да пътува с детето в чужбина да има възможност да снабди сам, без участието на другия родител детето с документи за задгранично пътуване.

Трябва да се има предвид, че съдът разрешава пътуване на детето извън страната и нищо повече. На базата на това решение, оправомощеният родител може да изведе детето извън страната, но само и единствено са посочените в решението цели –  пътуване. Ако ползвайки се от решението, този родител реши самоволно да смени местоживеенето на детето в чужбина, това негово действие би било неправомерно и можем да говорим за отвличане на детето. Тогава другият родител може да иска незабавното връщане на детето на територията на Република България по реда на Хагската конвенция.

Каква е разликата между разрешение за задгранично пътуване и промяна на местоживеенето на детето

Има случаи, при които родителят желае не просто да пътува с детето в чужбина, но да промени местоживеенето му в чужбина. В подобни случаи обикновено родителят желае да заживее в чужбина и да вземе детето си със себе си. Това не е  невъзможно и може да бъде допуснато по съдебен ред. Отново този родител трябва да предяви иск срещу другия родител, но предметът на делото вече е различен. В този случай не се иска от съда разрешение за пътуване в чужбина, а определяне на местоживеенето на детето в чужбина. Предметът на делото е различен и различни факти и обстоятелства следва да се изследват в съдебното производство. Така съдът трябва да прецени къде ще живее детето, при какви битови и материални условия, дали родителят, който е отправил искането да заживее  с детето в чужбина ще има финансовата възможност да се грижи за него там. От значение в тази връзка е не само къде ще живее детето, но и какво ще работи родителят,  с какви доходи ще разполага, какво училище / детска градина, съобразно възрастта на детето, то ще посещава. От значение е  как биха се осъществявали личните контакти между детето и другия родител.

Ако съдът установи, че  родителят в чужбина ще може да осигури по-добри условия на детето и по-добра среда, от тази, която може да му осигури в България, следва да разреши промяната на местоживеенето на детето в чужбина, защото това би било в интерес на детето. И в този случай обаче трябва да се определи подходящ режим за осъществяване на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права.

Всеки конкретен случай подлежи на отделна преценка. Важно е какви факти и обстоятелства ще бъдат установени по делото.

Задължително е обаче да се прави разлика между искането детето да пътува в чужбина, без съгласието на другия родител и да бъде променено местоживеенето на  детето, без съгласието на другия родител. В единия случай става въпрос за сравнително краткотрайни пътувания, до определен кръг от страни, докато в другия случай става въпрос за това детето да се премести да живее извън България и трябва да се направи преценка при какви условия би живяло детето. И в двата случая съдът се ръководи  преди всичко от интереса на детето.

Ако въз основа на решение за пътуване на детето в чужбина родител изведе детето извън България и се установи да живее с детето в чужбина, това би била грубо нарушение на закона и другият родител може да иска незабавното връщане на детето в страната.