Какви са правата на бабата и дядото когато се оказват възпрепятствани да осъществяват лични контакти със своето внуче

Бабата и дядото на едно дете имат право на лични контакти със своето внуче. Това право има и детето.

Много често, особено когато самите родители са в лоши отношения, правото на бабата и дядото да виждат внучето си се оказва накърнено. По една или друга причина, обикновено родителят който упражнява родителските права по отношение на детето, постъпва така, че бабата и дядото да се окажат възпрепятствани да се срещат с внучето си. А те имат право да вземат внучето със себе си, да го водят в своя дом и да прекарват определен период от време с него, така че да укрепне връзката помежду им. За самото дете, също е важно да бъде с баба си и дядо си, тъй като те, като по-възрастни с по-различен житейски опит от този на своите родители, биха могли да допринесат за възпитанието му в положителен аспект.

Какво могат да направят бабата и дядото, ако се окажат възпрепятствани да осъществяват лични контакти със своето внуче

При липса на възможност за доброволно уреждане на въпроса с родителите на детето, бабата и дядото могат да се обърнат към районния съд по местоживеене на детето с искане съдът да определи режим при който те, или единият от тях, да осъществява лични контакти с детето. Отново районният съд е компетентен да се произнесе по този спор.

Искът следва да се предяви и срещу двамата родители, независимо, че в повечето случаи само единият от тях –  обикновено родителят, на когото бабата и дядото не са родители, възпрепятства осъществяването на лични контакти.

Двамата родители се явяват ответници по делото, дори когато упражняването на родителските права е предоставено само на един от тях. Двамата ответници могат да имат различно отношение по повод предявения иск. Така например, единият от тях може да признае иска и да твърди, че същият е основателен, а другият да го оспорва и да твърди, че осъществяването на лични контакти между бабата и дядото от една страна и детето от друга страна не би било в интерес на детето.

Каква е процедурата по определяне на режим, при който бабата и дядото да осъществяват лични контакти със своето внуче

Както беше посочено по-горе, бабата и дядото трябва да предявят искова молба срещу двамата родители с искане за определяне на подходящ режим за осъществяване на лични контакти със своето внуче. Те трябва да ангажират доказателства, че се явяват баба и дядо  на детето, като за целта представят удостоверение за раждане на детето и удостоверение за раждане на родителя на детето, чиито родители се явяват те.

Могат да искат да бъде допуснат свидетел, който да установи, че са възпрепятствани от страна на ответниците или на единия от тях да осъществяват лични контакти с детето. Освен това чрез свидетел те могат да доказват, че между тях и детето съществува емоционална връзка, че са се грижили за детето и / или, че желаят да се грижат за него за в бъдеще и да участват във възпитанието му. Фактите и обстоятелствата, които  ще се доказват по делото са различни в зависимост от конкретните особености на случая.

След депозиране на исковата молба и доказателствата към нея в съда, ако исковата молба не страда от нередовности, съдът разпорежда същата да бъде връчена на родителите на детето. След получаването на исковата молба, всеки от ответниците има право в едномесечен срок от получаването на исковата молба да вземе становище относно  нейната допустимост и основателност. В този срок родителят следва да направи всичките си възражения, ако има такива, с оглед, на които счита че не е в интерес на детето да осъществява лични контакти с бабата и дядото. Могат да бъдат направени и възражения, че личните контакти трябва да са ограничени във времето или да се осъществяват в присъствието на трето лице, било близък, познат, самия родител или специалист, например психолог.

Възраженията, които могат да направят родителите, съответно единият от тях, зависят от конкретните факти по случая. Бабата и дядото имат право на лични контакти, но при вземане на решението дали да бъде разрешено осъществяването на тези лични контакти и при какви условия, съдът се ръководи от интереса на детето. Макар и в редки случаи, не е невъзможно да се установи, че не е в интерес на детето да осъществява лични контакти с баба си и дядо си. Възможно е те да не го възпитават по правилен за развитието  му начин. Възможно е да страдат от някакви заболявания или психически разстройства, които поставят в опасност здравето и/или живота на детето. Житейските ситуации са толкова многообразни, че трудно биха могли да бъдат предвидени всички възможности, при които следва да се приеме, че не е в интерес на детето да контактува със своите баба и дядо. Именно и затова спор от подобен характер следва да се разгледа от съд, който да съобрази всички особености на всеки конкретен случай.

В общия брой от случаите съдът определя режим, при който бабата и дядото да осъществяват лични контакти с детето. Този режим е различен в различните ситуации. Понякога може да се касае само за един път месечно, обикновено през някоя събота. Друг път, особено когато бабата и дядото са пенсионери и те и детето имат такава възможност, контактите могат да се осъществяват и през седмицата. Може да бъде определен режим за осъществяване на лични контакти и през официалните празници и личните празници на детето и членовете на семейството. Възможно е на бабата и дядото да бъде предоставена възможност да вземат детето за по-продължителен период от време през ваканциите.

Интерес представлява въпросът дали режимът за осъществяване на лични контакти между бабата и дядото от една страна и детето от друга страна може да съвпада с режима на осъществяване на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права

Ако родителите на едно дете са разделени и, например, майката упражнява родителските права по отношение на детето, а на бащата е определен режим за лични контакти, дали е възможно бабата и дядото по бащина линия да осъществяват лични контакти с детето във времето, определено за лични контакти с бащата?

Отговорът на така поставения въпрос не е еднозначен. Той зависи от конкретните факти и обстоятелства във всеки отделен случай. Така например, ако бащата и неговите родители живеят в едно домакинство и на бащата е определен разширен режим за осъществяване на лични контакти с детето, няма пречка съдът да постанови личните контакти между бабата и дядото и детето да се осъществяват в режима за осъществяване на лични контакти между бащата и детето. Необходимо е обаче всички предпоставки да са налице: бабата, дядото и бащата да живеят в едно домакинство и на бащата да е определен разширен режим за осъществяване на лични контакти.

Кой е компетентния съд, който може да постанови решение, свързано с осъществяване на лични контакти между бабата и дядото от една страна и тяхното внуче от друга страна

Компетентен да се произнесе по тези въпроси е районният съд по местоживеене на детето. Местоживеенето на детето, от своя страна, съвпада с местоживеенето на родителя, който упражнява родителските права.

Въпросът за това кой съд е компетентен да се произнесе по въпроса не създава трудности, когато родителят, който упражнява родителските права живее на територията на Република България.

Когато обаче родителят живее извън страната заедно с детето, този въпрос е от съществено значение. В  случаите, при които детето живее с родителя, който упражнява родителските права в страна от Европейския съюз, компетентен да се произнесе е съдът по местоживеене на детето- т.е. българският съд не може да взема решение по този въпрос. Когато обаче местоживеенето на детето е в страна извън Европейския съюз, българският съд може да се произнесе по искане за определяне на режим за осъществяване на лични контакти между баба, дядо и внуче.

Бабата и дядото имат право на лични контакти със своето внуче, без значение какви са личните отношения между бабата, дядото и родителя, който възпрепятства осъществяването на личните контакти. Детето не е инструмент за уреждане на междуличностни отношения. То самото има право да контактува със своите баба и дядо, тъй като те бих могли да допринесат за неговото развитие и възпитание.

Когато правото на бабата и дядото да осъществяват лични контакти със своето внуче се окаже накърнено, те могат да предявят иск срещу родителите и да искат от съда да определи подходящ режим, при който да осъществяват лични контакти с детето.

При промяна на обстоятелствата, може да с иска и промяна на съществуващия режим за лични контакти. Когато това е в интерес на детето, съдът може да разпореди личните контакти да се провеждат в присъствието на трето лице или на психолог за определен период от време.

В общия случай бабата и дядото имат право в режима за осъществяване на лични контакти да вземат детето от дома на родителя, който упражнява родителските права по отношение на детето, да го водят в своя дом и да го връщат в дома на родителя. Съществува възможност личните контакти с бабата и дядото да се провеждат и във времето определено за лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права, ако този родител, бабата и дядото живеят в едно домакинство и на този родител е определен разширен режим за лични контакти с детето.

Бабата и дядото не са длъжни да търпят своеволията на родителите или на единия от тях и неправомерния им отказ да контактуват със своето внуче и при липса на доброволно разрешаване на въпроса, могат да се обърнат към съответния компетентен районен съд с искане да им определи режим, при който да виждат внучето си.

За консултации, пишете ни онлайн тук или се свържете с нас на телефон: 0877-077-692

Запиши час за консултация