Развод чрез предявяване на искова молба

Когато един от съпрузите иска да се разведе, а другият не му дава развод, съпругът, който иска прекратяването на брака може да предяви искова молба за развод. Компетентен да разгледа делото е районния съд по адресна регистрация на ответника. Искът може да се предяви и пред друг районен съд, но ответникът може да направи възражение за подсъдност, в който случай делото, заведено пред първоначалния съд се прекратява и се премества за разглеждане пред съда по адресна регистрация на ответника.

Вина за прекратяване на брака

При предявяването на иск за развод ищецът може да поиска от съда да се произнесе относно това кой има вина за разстройството на отношенията между страните. Такова искане може да въведе и ответника. Ако няма изрично искане за произнасяне по въпроса за вината, съдът не се произнася по този въпрос.

Вината има значение във връзка с предоставяне на ползването на семейното жилище след прекратяването на брака, ако то е собственост и на двамата съпрузи и във връзка с упражняването на родителските права по отношение на общите деца на страните, доколкото виновното поведение на съпруга би се отразило върху възпитанието на децата.

Съдържание на исковата молба

С предявяване на искова молба за развод, съпругът иска прекратяването на брака като дълбоко и непоправимо разстроен , тъй като счита, че отношенията между страните не могат да се заздравят. В исковата молба могат да се сочат конкретни факти и обстоятелства от съпружеския живот, който водят до този извод. Възможно е обаче да не се изтъкват неприятни подробности. Когато не се търси вина за прекратяването на брака, достатъчно е по делото да се установи, че  всеки от съпрузите води свой собствен начин на живот, не се интересува от другия и помежду им е прекъсната всякаква емоционална, физическа и икономическа връзка.

В много от случаите страните са фактически разделени и всеки е заживял свой самостоятелен живот. Установяването на този факт е достатъчен, за да постанови съдът развод между страните.

Как се доказва, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен

Характера на взаимоотношенията между страните се доказва чрез свидетелски показания. При развод по исков ред разпитът на свидетели е задължителен, защото иначе няма как да се докаже основателността на предявения иск. Свидетели обикновено са близки и роднини на страните. Съдът взема предвид връзката между свидетеля и страната, с оглед заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото. Същевременно обаче брачните отношения са от такъв характер, че само най-близките са запознати с действителните отношения между страните.

Важно е свидетелят да е пряк очевидец на взаимоотношенията между страните, лично да е възприел конкретни факти и обстоятелства, а не да ги е чул от страната,  на чиято страна е, поради което свидетели са именно най-близките до  съпрузите, обикновено някой от членовете на семейството.

Какви други въпроси могат да се разрешат по делото за развод

Родителска отговорност

В случай, че страните имат общи ненавършили пълнолетие деца, искът за развод може да се съедини с небрачни искове, касаещи родителските права по отношение на децата. Тук става въпрос за иск за упражняване на родителските права, местоживеенето на децата, режима на лични контакти между родителя, който не упражнява родителските права и децата, издръжката за  децата.

Семейно жилище

В случаите, в които страните имат общи ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася и относно ползването н семейното жилище, като под семейно жилще се разбира онова жилище, в което съпрузите последно са живели заедно. Следва да се има предвид, че съдът може да се произнесе относно ползването на семейното жилище, ако то е или е било на територията на Република България. Ако съпрузите последно заедно са живели в чужбина, българският съд не е компетентен да се произнесе относно ползването на това жилище.

Фамилното име

Заедно с предявяването на иска за развод може да се повдигне и въпроса относно фамилното име на съпрузите. Така, ако някой от съпрузите при сключването на брака е приел фамилното име на другия съпруг, при прекратяването на брака може да иска възстановяване на предбрачното си фамилно име или да иска да продължи да носи фамилното име на своя съпруг. Последното може да се налага, тъй като съпругът е познат с това фамилно име в обществото,  извадени документи  с това име или пък поради нежелание да има различни фамилни имена с децата, родени от брака и други обстоятелства.

Какви документи се прилагат към исковата молба

Към исковата молба задължително се прилага удостоверение за сключен граждански брак. Най-късно в първото заседание по делото се прилага оригинал на този документ. Ако удостоверението е загубено и не може да се представи по каквато и да било причина, може да се извади дубликат на това удостоверение.

Ако бракът е сключен в чужбина, актът за брак трябва да е вписан в общината и да бъде издадено удостоверение от българската администрация, което да се приложи към делото.

Ако страните имат общи ненавършили пълнолетие деца, прилага се копие от удостоверенията за раждане на децата.

При третиране на въпроса относно ползването на семейното жилище могат да се прилагат доказателства относно собствеността на същото.

За целите на статистиката към исковата молба се прилагат формуляри, съдържащи информация относно местоживеенето и месторождението на съпрузите, както и относно адресната им регистрация, гражданството, образовнието, поредността на брака и семейното им положение преди сключването на брака, чието прекратяване се иска с развод. Към исковата молба се прилага и вносна бележка за платена държавна такса в размер на 25 лева.

Какви са фазите, през които преминава един бракоразводен процес

След внасяне на исковата молба в съда, делото се разпределя на определен съдия. Той се запознава с исковата молба и доказателствата към нея и ако прецени, че тя е редовна, разпорежда исковата молба да бъде връчена на ответната страна. Ако констатира нередовности на исковата молба, съдът разпорежда на ищеца да ги отстрани в определен срок. При отстраняване на нередовностите, разпорежда връчване на исковата молба на ответника, а в случай, че нередовностите не бъдат отстранени, въпреки дадените указания, връща исковата молба на ищеца.

Следващата фаза е връчване на исковата молба. Тя се връчва а адреса на ответника, посочен в исковата молба. Когато страните живеят заедно на един адрес, никоя от страните не може да получи  книжа по делото, предназначени за другия съпруг. Призовкарите обикновено съобразяват този факт, но все пак е добре да се знае.

Връчването се извършва на адреса на ответника, посочен в исковата молба. Ищецът може да иска връчването на книжата по делото да стане и по месторабота на ответника.

Когато ответникът не бъде намерен на адреса, посочен в исковата молба, съдът извършва справка за постоянен и настоящ адрес на ответника. Ако се окаже, че ответникът има различен настоящ и/или постоянен адрес от посочения в исковата молба, разпорежда връчването да стане на настоящия, съответно постоянния адрес на ответника.  Ако ответникът и тогава не бъде намерен, призовкарят залепва съобщение на вратата на жилището на ответника да се яви в съда, до изтичането на двуседмичен срок от залепване на съобщението, за да получи предназначените за него книжа.

В случай, че до изтичането на указания срок, ответникът не се яви, за да получи, предназначените за него книжа съдът му  назначава служебен адвокат, на разноски на ищеца, който да го представлява по делото.

Когато ответникът изобщо няма регистриран адрес в България /това са случаите, при които ответникът е  чужденец/, призоваването се извършва чрез Държавен вестник и отново се  назначава служебен адвокат  на разноски на ищеца, който да го представлява  по делото.

Когато ответникът  има регистриран адрес в България, но живее в чужбина и ищецът не знае адреса му в чужбина, ищецът декларира това обстоятелство  под страх от наказателна отговорност и в този случай отново, след призоваване чрез Държавен вестник, се назначава служебен адвокат на ответника на разноски на ищец.

Какво се случва след връчването на исковата молба

След връчването на исковата молба, за ответника започва да тече едномесечен срок, в който може да направи възраженията си срещу допустимостта и основателността на иска, както и да предяви своите насрещни искания, ако има такива. Това е право, не и задължение на ответника. След изтичането на този едномесечен срок, без значение дали е постъпил отговор на исковата молба и дали са предявени насрещни искове, съдът насрочва делото за разглеждане в открито заседание, за която дата и час изпраща съобщение на страните.

В първото по делото заседание е задължително присъствието на ищеца. Ответникът може и да не се явява.

Разглеждането на делото без присъствието на ищеца е възможно, ако той се представлява от адвокат, с нотариално заверено изрично пълномощно и ако са налице важни обстоятелства, които възпрепятстват личното му явяване в съда. Такива важни обстоятелства са налице, ако например ищецът живее на твърде отдалечено място в чужбина и идването му би създало затруднения.

Ако ищецът е възпрепятстван да се явни на конкретната дата и час за разглеждането на делото в открито заседание, делото се отлага за друга дата.

При липса на уважителни причини, поради които ищецът не се е явил по делото, делото се прекратява.

Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца и се третират въпросите относно родителската отговорност по отношение на децата, страните трябва да се явят лично пред съда и да дадат обяснения във връзка с въпросите, свързани с родителските права. При неявяването им, съдът може да им  наложи глоби.

Ако страните имат деца, навършили десет години и спорят относно родителските права, децата се изслушват от съда. При изслушването на децата, страните и техните представители напускат съдебната зала. Детето остава със съда и с психолог и отговаря на въпросите на съда. След изслушването на детето, страните се въвеждат отново в залата и съдът ги запознава с това, което е казало детето. В някои съдилища има специални стаи, в които  се провеждат изслушванията  на децата.

По делото се разпитват свидетели на страните, които да установят твърденията на всяка от тях.

Едно бракоразводно дело може да премине в едно съдебно заседание, но може да се наложи делото да бъде отлагано многократно. След като счете, че делото е изяснено от правна и фактическа страна, съдът постановява, че ще се произнесе с решение. Решението трябва да бъде изготвено до изтичането на едномесечен срок от последното съдебно заседание, но този срок невинаги се спазва.

Решението се връчва на страните, съответно на техните представители. С решението се уважава или не се уважава иска за развод.

Ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът заедно с прекратяването на брака се произнася и по въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните контакти между децата и родителя, който не упражнява родителските права, издръжката за децата. Съдът се произнася и относно ползването на семейното жилище и фамилното име на съпрузите. Съдът се произнася по въпроса за вината за прекратяването на брака само, ако има изрично искане в този смисъл на някоя от страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред въззивния съд в четиринадесет дневен срок от връчването му. То може да бъде обжалвано и само по въпроса относно вината, в който случай решението за прекратяването на брака влиза в сила.

За консултации, пишете ни онлайн тук или се свържете с нас на телефон: 0877-077-692

Запиши час за консултация