Каква е ролята на социалната среда на родителя при предоставяне упражняването на родителските права по отношение на непълнолетно дете

Социалната среда на родителя е един от критериите, от които се ръководи съдът при разрешаването на спор между родителите на кого от тях да предостави упражняването на родителските права.

В социалната среда влизат хората от най-близкото обкръжение на родителя. Тези, с които родителят поддържа непрекъснати контакти и/или живее. В социалната среда могат да бъдат включени родителите на съпруга, негови близки, с които той дружи от дълго време, както и лицето, с което живее на съпружески начала или, с което е сключил граждански брак.

Особено важно е да се прецени как би се отразило на възпитанието и развитието на детето, в хода на всяко едно съдебно производство, поведението на лицето, с което родителяр, който претендира да му бъдат предоставени родителските права, е сключил граждански брак или живее на съпружески начала. Това е така, тъй като, ако детето бъде предоставено за отглеждане именно на този родител, лицето, с което родителят живее по един или друг начин ще окаже въздействие по отношение на възпитанието на детето.

При данни, че родител, който претендира упражняването на родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете, живее на съпружески начала или въз основа на граждански брак с другиго, то съдът следва дори служебно да събере доказателства за моралния облик на това лице. Доказателства в този смисъл съдът е длъжен да събере дори ако насрещната страна по спора –  другият родител, който претендира да му бъде предоставено упражняването на родителските права – не е направил доказателствени искания в този смисъл.

Защо е толкова съществено да се установи какъв е моралният облик на лицето, с което родителят, който претендира упражняването на родителските права, живее?

Отговорът на този въпрос е очевиден и все пак, нека стане дума и за това.

Лицето, което живее с родителя, претендиращ упражняването на родителските права може да има всякакви неправомерни проявления. Може да се окаже, че е осъждан за престъпления или има други провинения, които факти говорят за характера и манталитета на този човек, а последните неминуемо биха дали отражение върху възпитанието и развитието на детето, ако то заживее в едно домакинство с този човек. При данни, че родителят живее с трето лице, задължително е да се изследва моралния облик на това лице, още повече това важи в случаите, в които по делото има данни за проява на поведение от страна на това лице, които поставят под съмнение неговия морал и съответно заживяването в едно домакинство с това лице, би могло да се отрази отрицателно на развитието и възпитанието на детето.

Данни за лицата, които се включват в най-близкото обкръжение на родителя, който претендира упражняването на родителските права, като роднини, много близки приятели, които през годините присъстват в живота на родителя също трябва да бъдат събрани по делото. Това важи с още по-голяма сила, ако има съмнение, че някои от тези лица, с които родителят е в особено близки отношение води неморален начин на живот, занимава се с престъпна дейност и въобще, предвид собствения си мироглед, би могъл да повлия в отрицателен аспект на развитието и възпитанието на детето.

Социалната среда на родителя, който претендира упражняването на родителските права, не е формален критерий,  въз основа, на който съдът да вземе решение за предоставяне на родителските права. Този въпрос трябва да се изследва при съдебен спор за предоставяне на родителските права и да се обърне особено внимание в случаите, при които изрично са наведени твърдения в негативен аспект относно лица, из кръга на социалната среда на родителя. В този случай, дори да няма направено изрично искане в този смисъл от страната, която се домогва да установи, че социалната среда на другия родителя би се отразила негативно върху възпитанието и развитието на детето, съдът служебно е задължен да събере доказателства относно тези твърдения. Ако доказателства не бъдат събрани, сам по себе си този факт е достатъчен, за да се твърди, че постановеното решение е неправилно, което да доведе до неговата отмяна.

Разбира се, социалната среда на родителя не е единствения фактор, въз основа, на който съдът взема решение на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права по отношение на общото им дете. Такива критерии са още привързаността между детето и родителя, кой от двамата родители до момента е полагал в по-голяма степен грижи по отглеждането и възпитанието на детето, възпитателските умения на родителя, материалните и битови условия на живот, които всеки от родителите може да осигури на детето. Социалната среда на родителя, обаче също е критерий, който не бива да се пренебрегва. Той понякога може да се окаже дори най-същественият такъв. Това би било така например, в случаите, при които родителят заживява с друго лице в граждански брак или на семейни начала. Този „втори“ баща или майка няма как да не въздействат върху възпитанието и изграждането на детето като личност, при положение, че живеят заедно, макар и тези лица да нямат задължения да се грижат за детето както рождените родители.