Оспорване на бащинство

Проблемът: когато едно дете е родено по време на брак или до триста дни от неговото прекратяване, счита се, че баща на детето е съпругът на майката.  Ако майката встъпи след прекратяването на брака, но преди изтичането на триста дни от прекратяването му, в нов брак, счита се, че новият съпруг на майката е баща на роденото от нея дете.

Презумпцията, че баща на детето е съпругът на майката, разбира се, може и да не е вярна.

Страни и срокове за оспорване на бащинството

Майката, съпругът, детето и вторият съпруг на майката /този, за когото тя се е омъжила след прекратяването на първия брак, но преди изтичането на триста дни от този момент/ могат да оспорят, че съпругът е баща на детето. Всички страни имат право да предявят иск за оспорването на бащинството. Могат да направят това в срок от една година, като срокът за всяка от страните тече от различен начален момент.

За майката,  едногодишният срок за оспорването на бащинството тече от раждането на детето. Изтече ли този срок, за нея се прекратява възможността да предяви този иск, както лично така и в качеството й  на законен представител на детето.

За детето едногодишният срок за оспорване на бащинството тече от навършването на пълнолетие.

За съпругът на майката  едногодишният срок, в който може да предяви иск, за да установи, че не е баща на роденото от съпругата му дете тече от узнаването  за раждането.

В случай, че оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

Горните срокове са преклузивни, което означава, че не могат да се прекъсват, спират или удължават по никакъв начин,. Изтече ли срокът, погасява се възможността за оспорване на бащинството. Няма значение, че съпругът на майката може да не е биологичен баща на роденото от нея дете. Каква е истината вече няма значение.

Възможно е едно дете да не е заченато от съпруга на майката. Докато обаче е бъде доказано по съдебен ред, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга на майката, истинският му баща не може да го припознае, нито може да се води иск за бащинство срещу истинския баща.

Майката обаче може да предяви в едно общо производство иск срещу съпруга си, съответно бившия си съпруг, за да докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него и едновременно с това иск срещу биологичния баща, за да установи, че детето е заченато от него.  Най-често двете производства се обединяват в едно.

Какво се случва, ако детето е родено при асистирана репродукция

В случаите, при които едно дете е родено при условията на асистирана репродукция, е недопустимо съпругът на майката да твърди, че не е баща на детето, ако е дал писменото си информирано съгласие за извършването й.