Въпросите днес: Кой мъж може да установи, че е биологичен баща на едно дете

Днес в кантората силно притеснена дойде г-жа М. Ето накратко нейната история, откъдето идваха тревогите й.  Г-жа М. беше омъжена от повече от десет години. Със съпруга й нямали деца. С години ходили по различни доктори, лечители и ясновидци. Били опитали ин витро, но всичко това не дало резултат. Заедно с това двамата със съпруга й започнали да се отчуждават един от друг и постепенно отношенията им се влошили, дори мислели за развод. На деветата година най-накрая, като по чудо, им се родил син. Двамата родители били неимоверно щастливи. Радвали са на детето, грижели се за него, а и отношенията им се заздравили.

Живеели щастливо докато преди два месеца г-жа М. не получила искова молба. Х.Т. бил предявил иск срещу нея и съпруга й, в която твърдял, че той е биологичен баща на детето и искал от съда да установи този факт.

Х.Т. бил служител във фирмата, в която М. заемала ръководна длъжност и оттам се познавали. Когато г-жа М. получила исковата молба веднага се обърнала към адвокат, който да я представлява по делото. Той я уверил, че  предявеният иск е недопустим и съдът ще прекрати делото. Това било така, тъй като г-жа М. е в граждански брак и по закон се счита, че баща на детето и нейният съпруг и че при това положение друг мъж не може да твърди, че е баща на детето. По закон не е предвидена такава възможност, поради което г-жа М. нямало от какво да се притеснява.

Адвокатът подал отговор на исковата молба в горния смисъл и всички очаквали делото да бъде прекратено. Това обаче не се случило. Вместо определение за прекратяване на делото, г-жа М. получила съобщение за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание. Освен това съдът допуснал ДНК експертиза, която да установи, дали ищецът –  Х.Т. е биологичен баща на детето.

Г-жа М., силно обезпокоена от факта, че делото е насрочено за разглеждане и е допусната ДНК експертиза идваше за второ мнение да пита защо делото не е прекратено и как да защити интересите си.

В българското законодателство не е предвидена правна възможност за претендиращия да е биологичен баща да установява, че баща на детето не е съпругът на майката и да доказва, че той самият е баща на детето, поради което г-жа М. е очаквала делото да бъде прекратено.

Такава възможност обаче е предвидена в Европейската конвенция за правата на човека. В чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ е предвидено право на зачитане на личния и семеен живот, включващо и право на биологичния баща да обори извършено припознаване и установи произхода от себе си на детето.  Освен това е допустимо  лицето, претендиращо да е биологичен баща, да се позове пред българския съд директно на така установеното в Конвенцията право и да търси защита му по исков ред на основани. чл. 8 и чл. 6 ЕКПЧ. Всичко това означава, че претендиращият да е биологичен баща на детето може да заведе иск, за да докаже този факт, независимо, че детето е родено от майка, която е в граждански брак и се предполага, че баща на детето е нейният съпруг.

Възможност да предяви иск, за да установи, че е баща на детето би имало лицето, претендиращо да е  биологичен баща  на едно дете, ако това дете не е родено  по време на  брак, но е припознато от друг мъж. Независимо от установения чрез припознаването произход на детето от бащата, друг мъж, който твърди, че е биологичен баща на същото дете, може да предяви иск, за да обори съществуващото припознаване и да установи, че той самият е баща на детето.

Допустимостта на предявяването на тези искове произтича от разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека, която е пряко приложима  пред българския съд. Българският съд следва да разгледа така предявения иск, макар и в българското законодателство да не е предвидена възможност за лицето, което твърде, че е биологичен баща да доказва този факт, докато по документи друг мъж /съпругът на майката или мъж, който вече е припознал детето/ се води баща на детето.

Делото на г-жа М. ще продължи и няма да бъде прекратено, както тя се е надявала да се случи. Х.Т. има право да заведе иск, за да докаже, че той е баща на детето, независимо, че детето е родено по време на брака на г-жа М.

Ако г-жа М. не беше омъжена, но детето й вече беше припознато и в акта за раждане като баща беше вписан мъжът, извършил припознаването, Х.Т. отново щеше да има правна възможност да предяви иск, за да оспори припознаването и да установи, че не извършилият припознаването, а той самият е биологичен баща на детето.