Какво е правното значение на брак, сключен в чужбина

Брак между български гражданин може да е сключен в чужбина. Възможно е също смесен брак между български гражданин и чужд гражданин да е сключен в чужбина. В шестмесечен срок от датата на сключването на брака в чужбина, актът за брак следва да се представи пред българските консулски или дипломатически служби  или направо пред длъжностното лице в съответната община в България, за да бъде бракът признат и в България.

Възниква въпросът в към момент се счита, че за настъпили правните последици от сключването на брака в България: дали това е моментът на неговото сключване или моментът на регистрацията му  в България.  Въпросът е от съществено значение най-вече с оглед имуществените отношения между страните.

Повод за такъв спор  възникнал в семейството на г-н и г-жа Томови, които се обърнаха за съвет към кантората. Те сключили граждански брак в Италия през месец август 2015 година. И двамата са български граждани. На десети октомври представили препис от акта за брак в българската община, когато актът за сключен граждански брак бил регистриран от длъжностно лице по гражданско състояние. Междувременно, в средата на септември месец г-н Томов придобил на свое име апартамент в София.

Постепенно обаче отношенията между съпрузите се развалили. Започнали скандали помежду им. Неразбирателството било налице, отчуждението също.  В края на 2017 година съпрузите заживели фактически разделени. Сега желаеха да се разведат и да уредят имуществените въпроси помежду си.  Повод за спорове помежду им беше и уреждането на въпроса със собствеността на закупения апартамент през 2015  год.

Г-н Томов твърдеше, че този имот е лично негов, тъй като е придобит чрез покупко-продажба на негово име преди бракът да е регистриран в България. Г-жа Томова смяташе, че този имот съставлява съпружеска имуществена общност на двамата съпрузи, тъй като макар и закупен преди регистрирането на акта за брак в България, е закупен след като бракът е сключен помежду им в Италия.

За да  се разреши въпросът относно собствеността по отношение на  имота, следва да се отговори на въпроса от кой момент  във вътрешните отношения между страните  бракът произвежда действие относно имуществените им отношения: дали това е датата на сключването му или датата на регистрацията му в България.

Отговорът на така поставеният въпрос е, че важна е датата на сключването на самия брак във връзка с имуществените отношения на страните, а не датата на регистрирането му в България. Регистрацията на брака в България има оповестително действие, но правните последици от сключването на брака, макар и сключен в чужбина, настъпват към датата на сключването му.

И двамата съпрузи Томови са български граждани, така че в случая приложимо в българското заонодателство. При положение, че имотът е закупен след сключването на брака в Италия, имотът е станал тяхна съпружеска имуществена общност, независимо, че е придобит само на името на мъжа.  При прекратяването на брака всеки от съпрузите ще притежава ½ идеална част от имота.

 Има обаче и доста по-усложнени ситуации.

Ето един друг пример от практиката. Г-жа М.Т. сключва църковен брак в Гърция с гръцки гражданин. Регистрира три месеца по-късно бракът в България. Междувременно придобива Банско  студио чрез покупко-продажба. Две години по-късно страните се развеждат и започват спорове относно собствеността на този имот.   Отново възниква въпросът чия собственост е той.

Въпросите се усложняват поради следното: сключения църковен брак в Гърция  достатъчен ли е, за да се приеме, че страните са в брак. По нашето право,  например меродавен е гражданския брак, а не църковният. Независимо, че бракът в България е регистриран, съдът трябва да установи, дали в Гърция църковният брак се счита за валиден брак. Ако е така, страните са в граждански брак.  Какво е гръцкото законодателство трябва да се установи по делото. Съдът дори служебно трябва да установи какво е гръцкото законодателство относно този въпрос.

Да приемем, че  страните са сключили валиден брак, който съответно е регистриран в България.

След това възниква следният въпрос: Единият съпруг е български гражданин, другият гръцки. При това положение, кое право да се приложи: гръцкото или българското във вътрешните им имуществени отношения? Този въпрос е от изключителна важност. Съгласно българското законодателство, имот,  закупен по време на брака, макар и на името само на единия съпруг става съпружеска имуществена общност и на двамата съпрузи.  Гръцкото законодателство подлежи на изследване относно този въпрос. Там този въпрос може да се разрешава по друг начин.

Кое е приложимото право?

За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се прецени къде е обичайното местопребиваване а съпрузите, защото приложимо е правото на тяхното обичайно местопребиваване. А ако дори не може да се даде категоричен отговор и на този въпрос, трябва да се изследва с коя държава страните са в най-тясна връзка.

В разглеждания случай се установи, че съпрузите живеят предимно в Гърция, а в България си идват сам през лятото. При това положение следва да се приеме, че тяхното обичайно местопребиваване е в Гърция, поради което приложимо във вътрешните им отношения е гръцкото законодателство. Трябва да се изследва какво е гръцкото законодателство, уреждащо тази материя и това законодателство  трябва да се приложи.

Накратко казано, бракът между български граждани  или смесени бракове между български и чужд гражданин, сключен в чужбина, произвежда действие от датата на сключването му а не от регистрацията му пред българските служби.

Когато съпрузите са с различно гражданство,  във вътрешните им отношения е приложимо е правото на страната по тяхно обичайно местопребиваване или това на държавата, в която са в най-тясна връзка.

Въпроси от имуществен характер във връзка с бракове сключени в чужбина или при смесени бракове винаги могат да породя различни спорове, затова е необходимо във всеки конкретен случай съпрузите да са наясно какви са техните права и задължения във връзка с придобитите п време на брака им имоти.