Какви са правата на родител, който е възпрепятстван да осъществява лични контакти със своето дете
Когато родителите на едно дете са разделени и между тях съществуват спорове относно родителските права и задължения по отношение на общото им дете, е желателно да се въведе някакъв ред в тези отношения. Вариантите за това на практика са два:
В единия случай, ако това е възможно, родителите могат да се споразумеят относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима налични контакти между родителя, който не упражнява родителските права и детето, издръжката за детето. При съгласие на родителите, родителските права могат да се упражняват съвместно и от двамата родители. За да има силата на съдебен решение, това споразумение трябва да бъде внесено за утвърждаване от районния съд.
При липса на съгласие между родителите, всеки един от тях може да се обърне към съда, с искане да разреши споровете помежду им относно гореизброените въпроси или по отношение на някой от тях. Съдът се произнася с решение, което е задължително за родителите.
Много често обаче, независимо дали отношенията между родителите по повод общото им дете се регламентирани със съдебно решение, постановено въз основа на постигнато между тях споразумение или при спорна администрация, постановеното, съгласно решението не се спазва.
Особено често се срещат случаи, при които родителят, който не упражнява родителските права по отношение на детето и на когото е определен режим, при който да осъществява лични контакти с детето си, всъщност е възпрепятстван от другия родител да осъществява тези контакти. Понякога директно се отказва осъществяването на такива контакти. В други случаи се намира привидно правдоподобна причина за неосъществяването на тези контакти. Типичен пример е заявяване от страна на родителя, при когото детето живее е, че детето е болно, има много домашни или има друг социален ангажимент, поради което точно в определения ден за лични контакти то не може да се види с другия родител.
Не един родител, с право на лични контакти с детето се изправя пред подобни трудности и се чуди как да защити интересите си – и своите, и тези на детето. Оказва се, че понякога минават месеци, без родителят да може да се срещне с детето си и се пита какво да предприеме. По закон има не една възможност, но друг е въпросът колко ефективни са те.
Родителят, чийто контакти с детето се възпрепятстват, може да се обърне към съдебен изпълнител за съдействие. Това обаче не винаги е изпълнимо и ефикасно. Това е така, защото трудно се намира съдебен изпълнител, който да се съгласи да се намесва в тези сложни семейни отношения. Освен това дори да се намери съдебен изпълнител, склонен да приведе в действие съдебното решение относно осъществяването на лични контакти между детето и родителя, самата процедура отнема време. Съдебният изпълнител трябва да покани другият родител на среща и да му разясни, че е длъжен да не възпрепятства осъществяването на лични контакти с детето. Този родител от своя страна обяснява в общия случай, че не възпрепятства тези контакти. Съдебният изпълнител има право по закон да вземе детето от дома на родителя, при когото живее и да го предаде на другия родител. Това обаче може да е травмиращо за всички страни.
Друга възможност, която стои пред родителя, който е възпрепятстван да осъществява лични контакти с детето си, е да предяви иск родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на него. На практика това се случва рядко. Свързано е с нови съдебни дела, доказване на факта, че е възпрепятстван да осъществява лични контакти с детето, което означава ангажиране на свидетели. Не винаги този родител има реалната възможност да упражнява родителските права и този факти е известен на другия родител.
Коя тогава е най-ефективната възможност родителят, който е възпрепятстван да осъществява лични контакти със своето дете да се справи с тази житейска трудност?
За добро или за зло, в повечето случаи този проблем се разрешава когато стане въпрос за пари. Родителят, който възпрепятства осъществяването на лични контакти между другия родител и детето, продължава да прави това докато не бъде поставен пред реалната възможност да плаща за това си поведение.
Родителят, с право на лични контакти търпи неимуществени вреди в следствие на невъзможността да се види със своето дете. Представете си, че той планува тази среща, обмисля как да прекара и без това броените часове със своето дете. Решил е къде да го заведе, какво да му купи и в деня, в който най накрая срещата трябва да се осъществи, звъни за врата на жилището, в което детето живее с другия родител, но никой не му отваря. Или пък бива уведомен в последния момент, че срещата не може да се осъществи, поради някаква уж основателна причина.
Безспорно този родител преживява негативни емоции във връзка с невъзможността да види своето дете. В случай, че осъществяването на личните контакти е възпрепятствано неправомерно от страна на другия родител, родителят с право на лични контакти има право на обезщетение за така претърпените вреди.
Предпоставка за търсене на обезщетение за претърпените вреди е възпрепятстването на личните контакти да е било неправомерно. Това би означавало например, системно да се оказва невъзможно родителят да се вижда с детето си. Действително има случаи, при които срещата между детето и родителя не може да се осъществи по предвидения графика, например защото детето се е разболяло точно тогава. Системното възпрепятстване на осъществяването налични контакти обаче вече поставя под съмнение основателността на причините, поради които родителят не може да се види с детето си. Неправомерното поведение на този родител е основание да се търси обезщетение за претърпените морални вреди.
Фактите са категорични. В случаите, в които родителят, с право на лични контакти потърси отговорност от другия родител за това, че възпрепятства срещите му с детето и предяви иск за заплащане на обезщетение за тези неправомерни действия, много бързо се оказва, че детето всъщност нито толкова често се разболява, нито има чак толкова домашни или пък други ангажименти в дните, определени за срещи с другия родител.
Считам, че в случаите, в които се накърняват интересите на детето и на родителя с право на лични контакти като се възпрепятства срещите помежду им, този родител трябва да предприеме онези правни действия, които биха довели в най – голяма степен до разрешаване на проблема. А това е един от въпросите, който не търпи отлагане, тъй като отлагането на срещите между детето и родителя, отчуждава детето от родителя и детето расте без този родител да участва в отглеждането и възпитанието му.
За консултации, пишете ни онлайн тук или се свържете с нас на телефон: 0877-077-692