Определяне на местоживеенето на дете

Когато родителите не едно дете не живеят заедно, въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните контакти и издръжката, могат да се разрешат по съдебен ред. Ако отношенията между родителите са приемливи, това може да стане чрез споразумение между тях, което се утвърждава от съда, за да има същото изпълнителна сила, а ако постигането на споразумение се окаже невъзможно –  всеки от родителите може да сезира районния съд с искане да се произнесе по тези въпроси.

Местоживеенето на детето се определя при един от двамата родители, когато те са разделени. Когато родителските права се упражняват само от единия родител, съдът разпорежда детето да живее при този родител. В случаите, при които се предоставя съвместно упражняване на родителските права и на двамата родители, което може да стане само по тяхно изрично съгласие, отново се определя местоживеене на детето при един от тях.

Местоживеенето на детето е мястото, градът, държавата, в която детето ще живее /не и конкретно жилище/. Веднъж определено, местоживеенето на детето може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата, но това не може да стане самоволно по усмотрение на единия родител. Така например, ако родителят живее в град В. с детето си и иска да се премести в град П., не може да направи това самоволно. Същото се отнася и в случаите, в които местоживеенето на детето е определено в една държава, а родителят иска да се премести заедно с детето си в друга държава.  Необходимо е да се изследва дали промяната на местоживеенето на детето е допустима, като се отчитат неговите интереси и тези на другия родител, с който детето не живее.

Случаят на г-жа М. е именно такъв. Тя и бащата на детето й са български граждани, които от години живеят в Италия. Бракът им е прекратен с бракоразводно решение, по силата, на което упражняването на родителските права е предоставено на майката, при която детето живее, а на бащата е определен режим, при който да осъществява лични контакти с детето, както и размер на издръжка, която ежемесечно да заплаща за детето.

След развода майката продължава да живее с детето си в Италия, но все по-трудно посреща разходите си за квартира и издръжка. Няма собствено жилище, нито постоянна легална работа и изпитва чувство на несигурност да се справи с живота в чужбина. Издръжката, заплащана от бащата е недостатъчна за покриване нуждите на сина й. Затова тя решава да се прибере в България, където да се установи окончателно. Тук разполага със свой собствен недвижим имот, има подкрепата на семейството и близките си и може да намери работа.

Майката обаче не може самоволно да реши и да се премести да живее с детето в България, независимо, че съдът е определил детето да живее при нея. Ако един ден просто вземе детето  и се върне в България и забрави да се върне в Италия, бащата може да иска незабавното връщане на детето в страната на неговото обичайно местопребиваване / Италия/ по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

За да може майката законно да заживее с детето в България, тя трябва да иска промяна на местоживеенето на детето от Италия в България, което може да стане по съдебен ред.

В съдебното производство ще се изследва въпросът дали е в интерес на детето да бъде променено неговото местоживеене. Ако майката успява да осигури по-добър живот и по-добри материални и битови условия на детето в България, отколкото в Италия, то в интерес на детето е да бъде променено неговото местоживеене в България.

При промяна на местоживеенето на детето трябва да се съобразят и интересите на другия родител. Ако детето заживее в България, а неговият баща продължи да живее в Италия, то срещите между тях няма да могат да се осъществяват  два пъти в месеца, каквато е обичайната практиката, тъй като това би било неудобно и за двете страни. В този случай трябва да се помисли за по-подходящ режим за лични контакти, които могат да бъдат по-редки, но за сметка на това по-продължителни.

По време на тези лични контакти бащата има право да взема детето и да го води на мястото, в което живее, било това място и в чужбина, както в разглеждания случай.  Бащата, ако не е договорено друго между страните, следва да взема детето от дома на майката, при която детето живее и да прекарва времето за лични контакти с детето, както намери за  най-подходящо. Дали ще реши да заведе детето в мястото, където живее или не, това е негова преценка. Той има право да  срещне детето и със свои близки, приятели и роднини, включително и на мястото, в което живее, а майката ще трябва да приеме, че детето ще пътува с баща си в друго населено място или в чужбина, както в разглеждания случай.