Брачен договор

Брачният договор е договор между съпрузи, с който се уреждат техни имуществени отношения. Той може да бъде сключен преди страните да встъпят в граждански брак или по време на брака им. В първия случай договорът произвежда своето правно действие от момента на сключването на граждански брак, а във втория случай от датата на сключването на договора или от друга бъдеща дата, посочена в договора.

Какви въпроси могат да се уредят с брачен договор

По силата на брачен договор могат да се уреждат само и единствено имуществени въпроси на страните. Не могат да се поемат никакви други права и задължения дори и двете страни да искат това, а ако все пак бъдат вписани подобни клаузи, те биха били недействителни и няма да породят правно действие.

Обикновено основен акцент на брачния договор са имуществените въпроси, свързани с недвижими имоти. С брачен договор страните могат да се разпореждат помежду си с права по отношение на недвижими имоти.

Така например може да се договори, че недвижим имот, който е придобит по време на брака по възмезден начин, поради което по закон съставлява съпружеска имуществена общност,  става индивидуална собственост на единия съпруг. За целта в брачния договор се вписва клауза, че съпружеската имуществена общност по отношение на този имот се прекратява, в резултат, на което страните стават обикновени съсобственици на конкретния имот. После, всяка от страните може да прехвърли своята идеална част от имота на другия съпруг. Прехвърлянето, от своя страна може да е възмездно или безвъзмездно. При възмездното прехвърляне съпругът прехвърля своята идеална част от имота на другия съпруг, срещу което получава нещо –  пари или някакво друго имуществено благо. При безвъзмездното прехвърляне става въпрос за дарение.

Не може единствено по силата на брачен договор да се договори, че имот, придобит от единия съпруг преди брака, ще стане съпружеска имуществена общност. Може обаче имот, лична собственост на единия съпруг да бъде прехвърлен изцяло или отчасти на другия съпруг.

Много често, по силата на брачен договор, страните се договарят имоти или вещи на значителна стойност да станат изключителна собственост на съпруга, на чието име са придобити. По този начин се избягва законовата презумпция, че придобитите по време на брака имоти по възмезден начин стават собственост и на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. По този начин може да се избегнат редица усложнения във връзка с начина на придобиване на недвижими имоти, с оглед избягване на евентуални бъдещи спорове.

Ето и един пример за това как чрез брачен договор могат да се избегнат редица усложнения по повод сделка с недвижим имот. Често срещана ситуация е родители, които имат две деца, да искат да прехвърлят на едно от тях свой недвижим имот, така че само това дете, не и неговия съпруг/съпруга, да стане собственик на имота и същевременно другото им дете да не може да оспорва прехвърлянето поради накърняване на запазената част от наследството, оставено от родителите. Ако продадат имота, собственик, наред с детето им, ще стане и съпруга/съпругата на детето им. Ако дарят имота, дарението ще може да бъде оспорвано от другото им дете. С брачния договор тази ситуация може да бъде преодоляна. Ако бъде вписана клауза, че имотът става собственост на съпруга, на чието име имотът е придобит, именно този съпруг, не и другият съпруг ще стане собственик, без значение, че имотът е придобит по възмезден начин /чрез покупко-продажба/ по време на брака.

В брачния договор може да съществува клауза и относно това, че имоти, придобити в даден град или с определяемо местонахождение ще станат собственост на  един от съпрузите. Например всички имоти, които бъдат закупени в град Варна, стават изключителна собственост на съпруга, а всички имоти, които бъдат закупени в град Пловдив стават изключителна собственост на съпругата.

Когато с брачен договор се прехвърлят права на собственост по отношение на недвижим имот или други вещни права, е необходимо да се извадят документи като за сделка. Задължително е да се представи документ за собственост, удостоверение за данъчна оценка, схема от кадастъра.

Други имуществени клаузи, предмет на брачен договор

Страните могат да се договорят, че движими вещи над определена стойност към дена на закупуването им стават изключителна собственост на един от съпрузите.

Могат да се договорят  в чия тежест ще бъде задължението за  изплащане на  вноски по кредити.

Странните могат да договарят заплащане на издръжка помежду им, както по време на брака, така и при прекратяването му поради развод. Предпоставка за действителността на подобна клауза е страната, в полза, на която е уговорена издръжката да е нетрудоспособна и да не може да се издържа от доходите и имуществото си.

Клаузи при евентуален развод

Страните могат да договорят и клаузи относно имуществените им отношения при евентуален развод.

Могат да договорят издръжка, каквато  ще си дължат помежду си и/или относно общите им ненавършили пълнолетие деца.

Право на издръжка при прекратяването на брака от бивш съпруг има само лице, което е нетрудоспособно и същевременно не може да се издържа от доходите и имуществото си.

По отношение на децата, заплащането на парична издръжка дължи родителят, който не упражнява родителските права.  Страните могат да договорят отнапред размера на дължимата месечно издръжка за децата, като размерът на издръжката може да е изначално определена конкретна сума, но е по-добре да бъде определяема сума, съобразно конкретна величина, с оглед възможността от инфлация. Такава величина може да бъде минималната работна заплата за страната.  Считам, че страните не могат да определят издръжка под минималната, която е ¼ от минималната работна заплата за страната, тъй като подобна клауза  би била недействителна, понеже накърнява интересите на децата. Същевременно няма горна граница на договорената издръжка, поради което страните могат да се разберат за всякаква конкретна или определяема сума над минималната издръжка по закон.

Въпроси, свързани с ползването на семейното жилище

Страните могат да се разберат относно ползването на семейното жилище при евентуален развод.

По закон, ако семейното жилище е обща собственост и на двамата съпрузи, след прекратяването на брака, ползването на семейното жилище се предоставя на онзи съпруг, на когото се предоставя упражняването на родителските права по отношение на общите ненавършили пълнолетие деца.

Ако жилището е собственост на единия съпруг, а упражняването на родителските права по отношение на общите деца на страните е предоставено на другия съпруг, съдът може да предостави ползването на жилището на съпруга-несобственик до навършване на пълнолетие на децата.

Ако пък жилището е собственост на близки на единия съпруг, а упражняването на родителските права е предоставено на другия съпруг, то ползването на жилището може да бъде предоставено на съпруга, който упражнява родителски права до една година от прекратяването на брака.

Всички горепосочени законови положения могат да бъдат преодолени по силата на брачен договор.

 

В случаите, при  които семейното жилище е собственост на единия съпруг или на негови близки и е предоставено за ползване на другия съпруг, който упражнява родителските права, ако последният сключи нов граждански брак, отпада правото му на ползване по отношение на семейното жилище. Това законово положение също може да бъде преодоляно по силата на брачен договор.

Наред с гореизложеното, следва да се има предвид, че ползването на семейното жилище не е бъзвъзмездно. Съпругът – изключителен собственик на имота или съсобственик с другия съпруг, както и третите лица, чиито имот се предоставя за ползване на съпруга, който упражнява родителските права, могат да искат заплащането на наем за ползването на техния имот, съответно идеална част от имота. Нещо различно от посоченото, също може да бъде договорено по силата на брачен договор.

Всичко гореизброено, свързано с предоставянето на ползването на семейното жилище е съгласно разпоредбата на закона.  По силата на брачен договор обаче страните могат да уредят нещо различно от предвиденото в закона. И това е от съществено значение, тъй като при развод един от спорните въпроси е именно този, касаещ ползването на семейното жилище. Интерес представляват и случаите, при които семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг. В случай, че не бъде постигната отнапред договорка за ползването на жилището в случай на развод, тези собственици –  близки на единия съпруг, рискуват да бъдат поставени в ситуация, в която не могат да ползват собствения си имот, а и понякога не могат да събират гражданските плодове /наеми/ от същия.

И още нещо, което може да бъде уредено по друг начин от този, предвидения в закона

При прекратяване на брака, бившите съпрузи не се наследяват един друг. Това законово положение също може да бъде преодоляно от съпрузите по силата на сключен брачен договор.

Сключване на брачен договор

Брачният договор се изготвя в писмена форма и се заверява нотариално. Когато с брачния договор се прехвърлят права по отношение на недвижими имоти, компетентен да завери договора е всеки нотариус по местонахождението на имота. Ако се прехвърлят имоти, които се намират в различни райони на страната, договорът може да бъде заверен от нотариус по местонахождението на някой от имотите по избор на страните.

В случай, че с брачния договор не се прехвърлят вещни права по отношение на конкретен недвижим имот, заверката на договора може да се извърши от всеки нотариус.

Когато с брачния договор се прехвърлят вещни права, договорът подлежи на вписване в имотния регистър към Агенцията по вписвания.

С брачен договор могат да се уредят имуществени въпроси от най-различно естество, както такива, които възникват по време на брака, така и с оглед прекратяването му при развод. Брачният договор дава възможност за свободно разпореждане при сделки с недвижим имоти и същевременно може да предотврати възникването на редица спорове по имуществени въпроси при евентуален развод, поради което в големия процент от случаите страните имат интерес от сключването на такъв договор.

За консултации, пишете ни онлайн тук или се свържете с нас на телефон: 0877-077-692

Запиши час за консултация