Каква е силата на споразумението за прекратяване на брак относно имуществените въпроси, предмет на споразумението

Г-жа Ч. се обърна към мен със запитване по следния въпрос: През 2017 год. тя сключила споразумение със съпруга си за прекратяване на брака им по взаимно съгласие. В споразумението били уредени и имуществени въпроси, свързани с придобит по време на брака им недвижим имот чрез покупко-продажба. В споразумението било договорено, че след прекратяването на брака имотът остава в обикновена съсобственост, при равни квоти, между бившите съпрузи. Споразумението било утвърдено от съда и бракът прекратен по силата на окончателно съдено решение.

Преди две седмици обаче г-жа Ч. получила искова молба от бившия си съпруг, с която той претендира да е собственик целия имот, тъй като в закупуването му били вложени само негови лични средства и липсвал принос от страна на бившата му съпруга в придобиването на имота.

Г-жа Ч. питаше дали съпругът й има основание да предяви подобен иск при положение, че в сключеното между тях споразумение, с оглед прекратяването на брака им, е предвидено, че те остават обикновени съсобственици на имота, при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки един от тях.

Ето разрешението на така поставения въпрос:

По отношение на имуществените въпроси, свързани с придобити по време на брака недвижими имоти по възмезден начин /покупко-продажба, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, замяна/ изразената воля в споразумението за прекратяването на брака обвързва страните по всички имуществени въпроси. Това правило се прилага и относно наличието на съсобственост и размера на притежаваните след прекратяването на брака дялове в общата вещ.

При положение, че страните са сключили споразумение помежду си, в което е записано, че имотът остава в обикновена съсобственост при равни дялове , след прекратяването на брака, бившият съпруг на г-жа Ч. няма основание да претендира, че е единствен собственик в имота, а бившата му съпруга не е съсобственик, понеже няма принос в придобиването на имота. Споразумението обвързва страните относно наличието на съсобственост и квотите в съсобствеността.

Само ако споразумението бъде изменено, развалено или отменено или ако бъде установено по съдебен ред, че то не отразява действителната воля на страните, може да се иска преуреждане на имуществените отношения между страните.

В случая споразумението продължава да обвързва страните и няма основание да се търси преуреждане на имуществените въпроси, предмет на споразумението. Ето защо претенцията на бившия съпруг на г-жа Ч. е неоснователно. Тя трябва да защити своите интереси като подаде отговор на исковата молба, с който да оспори иска на бившия си съпруг и да се позове на постигнатото помежду им споразумение при прекратяването на брака, касаещо имуществените им отношения, свързани с придобития по възмезден начин имот по време на брака. При положение, че в споразумението е постигнато съгласие, че имотът остава в обикновена съсобственост, при равни квоти, между двамата съпрузи след прекратяването на брака и споразумението не е прекратено, изменено, отменено или не е установено, че не отразява истинската воля между страните, то продължава да ги обвързва. Преуреждане на този имуществен въпрос не може да се търси по съдебен ред.

 

За консултации, пишете ни онлайн тук или се свържете с нас на телефон: 0877-077-692

Запиши час за консултация