Въпросите днес: Какви незабавни действия може да предприеме родител, на когото е отказано осъществяване на лични контакти с неговото дете

Днес със запитване към „Ти можеш“ се обърна г-н Б., който имаше следния проблем: Той и съпругата му бяха фактически разделени от няколко месеца. Имаха общо ненавършило пълнолетие дете, което след раздялата останало да живее при майката. Съпрузите са в процес на развод по взаимно съгласие и чакат датата за разглеждане на делото в открито заседание.

Независимо, че бяха постигнали споразумение относно правните последици от прекратяване на брака, включително при кого ще остане да живее детето след прекратяването на брака, а именно при майката и бяха договорили режим, при който бащата да осъществява лични контакти с детето, между родителите им бяха възникнали нови проблеми.

Проблемът беше, че майката не даваше на бащата да вижда детето. Нямаше основателна причина за това, например, че детето се е разболяло и точно в деня, в който имаха уговорка бащата да вземе детето, това да не би било добре за детето. Просто поради изостряне на отношенията между родителите, майката беше решила да използва детето, за да нарани чувствата на бащата и възпрепятстваше личните контакти между тях.

Бащата- г-н Б. се интересуваше какво може да предприеме незабавно, така че да може да вижда детето си. Той питаше дали съдът не може да определи привременни мерки, за да може докато трае съдебният процес да вижда детето си. Интересуваше се от всички възможности, които законът му предоставя, за да може да участва в грижите и възпитанието на детето.

Въпросът относно допускането на привременни мерки стои по следния начин: Привременни мерки съдът би допуснал едва след като разпита страните в съдебно заседание и добие преки впечатления от отношението им към детето и нуждата от допускането на такива. В случая се касае за развод по взаимно съгласие и на първото заседание по делото страните би следвало да се разведат, освен ако някоя от тях не се яви без уважителна причина или откаже да потвърди съгласието си за развод. В случая не може д се очаква спорът да се разреши чрез допускане на привременни мерки от съда.

Какви тогава за възможностите за изход от създалата се ситуация?

Разбира се, най-добрият изход от създалата се ситуация е въпросът да се разреши доброволно. За целта е препоръчително всяка от страните да знае какви са правните последици от нейното поведение. И ето какви са те:

Ако родителят, при когото детето живее възпрепятства личните контакти между детето и другия родител, то само по себе си това е основание на родителя, с накърнени интереси да бъде предоставено упражняването на родителските права.

На следващо място родителят, който е възпрепятстван да осъществява лични контакти със своето дете може да търси обезщетение от другия родител за всеки неправомерен отказ да се види с детето. Това обезщетение се дължи за причинените болки и страдания във връзка с това, че родителят не е могъл да се срещне със своето дете, без основателна причина за това.

Горните права, родителят, който е възпрепятстван да осъществява лични контакти има, без значение дали страните са разведени или не или дали между тях съществува споразумение във връзка с родителската отговорност.

Тъй като г-н Б. се оказва възпрепятстван да осъществява лични контакти със своето дете, поради неправомерното поведение на майката, той може да иска упражняването на родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на него, а също така и да търси парично обезщетение от майката за всеки неправомерен отказ от нейна страна да се види с детето си.

Тъй като все още се надяваме отношенията между страните да останат приемливи, най-вече с оглед факта, че каквото и да се случи между тях, те ще продължават да са родители на общото им дете, с г-н Б. решихме да направим опит за доброволното уреждане на спора.

Поради тази причина изпратихме покана до майката на детето да не възпрепятства личните контакти между бащата и детето, а да съдейства за тяхното осъществяване като подготви детето за тях. Обяснихме, че възпрепятстването на осъществяването на лични контактни между бащата и детето е основание упражняването на родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на бащата. Посочихме още, че при всеки неправомерен отказ от нейна страна бащата да осъществи контакт с детето, той може да търси от нея обезщетение за неимуществени вреди за причинено неудобство и страдание от невъзможността да се види със своето дете.

Сега се надяваме майката да прояви адекватност и да престане да използва детето като оръжие за разрешаване на конфликтите си с неговия баща.

В случай обаче, че се окаже, че доброволно уреждане на въпроса е невъзможно, то г-н Б. е готов да търси правата си по законен ред.

Освен това, баща му, който се явява дядо на детето и който до момента е участвал активно във възпитанието и отглеждането на детето и на когото също се отказва осъществяването на лични контакти с детето, е готов, при невъзможност за доброволно уреждане на спора, да предяви иск за определяне на режим на лични контакти, при който да вижда своето внуче. Като дядо на детето това негово законно право е гарантирано.