Режим на разделност

Господин В. и госпожица В. щяха да сключват граждански брак. Затова искаха да разберат какво означава „режим на разделност“, какъвто можеха да изберат при сключването на брака и идваха в тази връзка за консултация в кантората.

Какво представлява „режима на разделност“

Основната идея на режима на разделност е, че всеки от съпрузите става собственик на имуществото, което е придобил по време на брака на свое име.

Изборът на  този режим се прави чрез подписване на декларация с нотариална заверка на подписите. Режимът може да бъде избран както при сключването на брака, така и на по-късен етап по време на брака. Режимът има действие по отношение на съпрузите от момента на подписване на декларацията, а по отношение на трети лица –  към момента на вписване на този режим  в Агенцията по вписвания.

При придобиване на всяко конкретно имущество съпрузите могат да преценят дали да го придобият на името на единия или на името и на двамата. Могат да бъдат определени и различни квоти, при които съпрузите придобиват съответното имущество: например 2/3 за единия и 1/3 за другия. В този случай между съпрузите възниква обикновена съсобственост по отношение на съответното имущество, а не съпружеска имуществена общност.

Господин  В. и госпожица В. се интересуваха дали няма изключения от общото правило  на режима на разделност

Изключения съществуват. Ето какви са те:

Въпреки режима на разделност, за задължения, поети за нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.  Под „нужди на семейството“ най-вече се разбират задълженията за консумативни разходи за жилището, в което семейството живее. За тези задължения към съответните дружества съпрузите, и при режим на разделност, отговарят солидарно. Съответното  дружеството може да претендира от всеки от тях пълния размер на начисленото задължение за комунални услуги.

Другото ограничение при режима на разделност касае  разпореждането със семейното жилище. И при режим  на разделност, когато семейното жилище е собственост на единия съпруг и съпрузите не притежават друго жилище, за да може да се извърши сделка с това жилище, е необходимо съгласие на съпруга – несобственик, а ако такова липсва –  разрешение на районния съд.

Бъдещите съпрузи питаха какви изненади могат да очакват при евентуален развод, ако изберат режима на разделност

Ето какво трябваха да занаят в тази връзка:

Независимо от наличието на режим на разделност, има случаи, при които, при прекратяването на брака чрез развод, всеки от съпрузите може да търси част от стойността на придобитото от другия съпруг по време на брака.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от СК, при прекратяването на брака по исков ред, всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, средства, с грижи за децата, с работа в домакинството или по друг начин.

 

Идеята на законодателя е да не се допусне неоснователно обогатяване на съпруга, който е придобил на свое име дадено имущество, за сметка на другия съпруг, който по някакъв начин е допринесъл за  увеличаване имуществото на  съпруга си.

Какви са предпоставките за предявяване на иск за част от стойността на имуществото на другия съпруг

Този иск може да се предяви само при прекратяване на брака чрез развод, не и по време на брака. Може да се претендира част от стойността на конкретна вещ, не и на вземане, която е придобита по време на брака. Не може да се претендира за част от стойността на лично имущество, придобито преди сключването на брака. / Ако съпругът е допринесъл за придобиването на вещ от страна другия съпруг, придобита преди брака, ощетеният съпруг може да предяви своите претенции на плоскостта на неоснователното обогатяване като предяви иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД, но не и специалния иск по чл. 33 от Семейния кодекс./

Следва да се има предвид, че при иска по чл. 33, ал. 2 от СК  може да се претендира част от конкретна вещ, но също и част от цялото имущество на другия съпруг, придобито по време на брака. За да бъде уважен подобен иск, необходимо е да се докаже по делото, че претендиращият съпруг е допринесъл по някакъв начин за придобиването на вещта. В случая приносът на този съпруг не се предполага, а подлежи на доказване.  Възможността съпругът да е допринесъл  освен с труда си, със средства и грижи за децата и домакинството  и „по друг начин“ дава твърде широк диапазон за доказване на принос в придобиване на спорното имущество. Възможно е да се доказва и косвен принос, като например съвети, морална подкрепа и други подобни.

При уважаване на иска, съдът присъжда не част от дадена вещ или вещи, а част от паричната равностойност на съответното имущество.

Изборът на господин В. и на госпожица В.

Като имаха горната информация господин и госпожица В. можеха да вземат решение дали да подпишат декларация, с която да изберат режим на разделност  в техните имуществени отношения при сключването на брака. Те се интересуваха още дали има възможност да избегнат варианта при евентуален развод, да се водят  съдебни дела относно имуществото, което всеки от тях би придобил по време на брака.

Отговорът на така поставения въпрос е положителен. Съпрузите могат да уговорят помежду си избягването на подобни имуществени спорове чрез сключването на брачен договор,  а не чрез подписването а декларация за режим на разделност.

Тогава те се поинтересуваха какви са  особеностите на брачния договор, но за това ще ви разкажа друг път.

За консултации, пишете ни онлайн тук или се свържете с нас на телефон: 0877-077-692

Запиши час за консултация