Въпросите днес: Може ли да се търси обезщетение между съпрузи за ползването на недвижим имот
Днес със запитване към екипа ни се обърна г-жа Ф., която се интересуваше от следното:
Тя и съпругът й били фактически разделени от повече от десет години. Формално нямали развод, но всеки водел свой самостоятелен живот и не се интересувал от другия.
Съпрузите имали общ търговски обект – магазин, придобит по време на брака чрез покупко-продажба. Този имот се ползвал през последните три години само и единствено от съпруга й, който развивал в него търговска дейност.
Г-жа Ф. се интересуваше дали, независимо, че не са разведени със съпруга си, може да има някакви претенции спрямо него за това, че той сам ползва имота, а нея я лишава от ползите на общата вещ. Този въпрос я интересуваше, но имаше съмнение дали има основание да претендира някакво обезщетение, при положение че формално тя и съпругът й не са разведени.
Каква е ролята на фактическата раздяла
При фактическа раздяла между съпрузите, при която е прекъсната всякаква емоционална, духовна, физическа и икономическа връзка, както в разглеждания случай, ако един от съпрузите ползва сам общия имот, другият съпруг може да претендира обезщетение за ползването на имота, от което се оказва лишен. Това е така, независимо, че бракът между съпрузите продължава формално да съществува. Техните отношения се уреждат като отношения между обикновени съсобственици.
Какво е правното основание на иска
Искът, въз основа, на който г-жа Ф., която е лишена от ползването на общата вещ, може да предяви срещу своя съпруг е с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, който е специален иск и лежи на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Коя е задължителната предпоставка, за да бъде приет искът за основателен
За да има основание г-жа Ф. да претендира обезщетение за ползването на общата вещ, от което ползване съпругът й я лишава, обаче има една особеност.
Тя трябва да отправи писмено искане до съпруга си да и заплаща обезщетение за ползването на имота. От момента на получаване на това уведомление възниква вземане на неползващият имота съпруга за обезщетението, което му се дължи. Без покана за заплащане на такова обезщетение вземане за ползите, от които се оказва лишен неползващият вещта съпруг не може да възникне.
В разглеждания случай г-жа Ф. има интерес незабавно да отправи покана до съпруга си за заплащане на обезщетение за ползите от общия имот, от които се оказва лишена. Размерът на това обезщетение месено е половината от средно-месечната наемна цена за имота. След като един път г-жа Ф. е отправила искане за заплащане на обезщетение до съпруга си, не е необходимо по-нататък отново да изпраща подобно уведомление, без значение колко години от изпращането на уведомлението са изминали. То важи занапред без ограничение във времето.
Що се отнася до изминалите три години, през които съпругът на г-жа Ф. сам е ползвал имота, то тя няма основание да претендира обезщетение за ползването на имота, от което се оказва лишена за този период от време, тъй като не е била отправила писмено искане до съпруга си да й заплаща обезщетение за ползите, от които се оказва лишена.
Относно възможността при фактическа раздяла да се претендира обезщетение за ползване на съсобствен имот между съпрузи по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС е налице съдебна практика, обективирана в Решение 99/05.03.2010 на ВКС, III Г.О. по гр. д. №533/2009 год.
За консултации, пишете ни онлайн тук или се свържете с нас на телефон: 0877-077-692